Визитките

Визитките – една тема колкото ежедневна толкова и специална. Кой ли от нас не е подавал смачканата си визитка с лека усмивка „е само тази ми е останала“ иначе имам много хубави … да ама не! Нямам хубави! Всичките ми визитки са все ефтини, еднообразни, грозни и ми се иска да ги изхвърля, защото хич, ама хич не ми харесват и ще ги изхвърля наистина, само нека и днес да останат на бюрото, защото чакам един клиент, а пък въобще без визитка бизнес става ли? И наистина, идва той говорим, смеем се. Той задава въпроси, аз отговарям компетентно – май ще стане работата. Ръкуваме се преди раздяла, той сякаш между другото пита за мобилния ми телефон и подава своята визитка. Виждам аз с края на окото си едно елегантно картонче с матов ламинат, преге, златна линия … абе истинска визитка отвсякъде. Дълго ровя в чекмеджето и знам, че нищо няма да намеря защото те са си отгоре и лежат кротко в кутииката, стегнати с едно ластиче – прости, елементарни, напечатани набързо на 200 гр. картон, още миришат на ефтино мастило. По едно време се престрашавам и му подавам една. Взима я, без да погледне я пъха в джоба си. Ами то какво да и гледаш. Замазвам работата с една шега, но отвътре ми гори – защо бе, защо най-после не си направиш свестни картички и ти бе. То да не знам как, или да си нямам собствени машини – не, не, пустата небрежност навсякъде ни преследва. Какво по-лесно си казвам и пак отминавам. До следващата среща, до следващото изчервяване. А а не, няма да отлагам, утре сядам и да видят те…